История

1 август 1949г. с указ на Министерския съвет на този ден в крайдунавския град е постановено изграждането на Държавен автомобилен курс (ДАК), първообраз на автомобилното обучение в града, родоначалник на днешния Техникум по транспорт.
Първият Държавен автомобилен курс е пряко подчинен на Русенската Районна автомобилна служба, ръководена от инж. Константин Габровски. Той е продължил пет месеца – от началото на август до края на декември 1949 година; От записалите се в него 80 курсиста, 76 получават книжка за професионален шофьор. След успешното приключване на първия випуск, курсът извоюва своята заслужена обществена оценка.
От началото на 1950г. той вече е преименуван на Държавна автомобилна школа (ДАШ). Това име става твърде популярно и съществува до 1957 година.
Паметна за ДАШ си остава 1954г. През нея Министерството на транспорта излиза с решение за обединяване на трите Държавни автомобилни школи в една със седалище в Русе. През същата година школата се премества в източната зона на града в общежитията на строителите на Дунав мост. Адресът е бул. „Тутракан“ 32, а площта — 100 декара. Сградният фонд се състои от 4 двуетажни учебни и 2 жилищни блока, общежитие за 230 курсисти, столова, баня. В близост до него са училищният парк и голяма овощна градина, футболно игрище, спортни площадки, гараж и учебни работилници. Учебните автомобили са 40. Нараства 5 пъти броят на курсистите – от 70 на 350 души и 6 пъти броят на учителския и административния персонал — от 24 на 120-човека. Кандидати за шофьорските курсове се събират от цялата страна.
Стъпка по стъпка ДАШ пътува през сезоните на своето първо десетилетие. Тръгват си мъжете със свидетелство за водачи категория „С“. И други идват на тяхното място. Режимът е все така казармено строг. Но отново със същата магнетична сила зрелите плодове примамливо кимат на персонала и на новите курсисти.
През 1962 г. автомобилното обучение в града ни бележи ново стъпало в своето развитие. По това време в русенското Професионално училище за шофьори преподавателският състав има следния облик: 42-ма редовни, 5-ма нередовни учители и 5-ма възпитатели. Изучават се 16 предмета.
1962г. е рождена година на кабинетното обучение. Първите „лястовици“ на този педагогически хит са по ДВГ, Автоконструкции и Правилника за движение. В единия кабинет изложените автомобилни детайли дават възможност на директора Димитър Тонев по най-добрия начин да представи на курсистите двигателя и конструкцията на автомобила. В другия Георги Гърнев обяснява Правилника с помощта на всички нагледни (визуални) средства, прилагани в онова време.
1963г. носи още една промяна. Вече сме Професионално-техническо училище по авторемонт с двегодишен курс на обучение. За голямо съжаление, шофьорската паралелка е закрита. Приемът тази година е за две специалности: автомонтьори и машинисти на пътни и строителни машини. Условията за кандидатите са основно образование (VII клас), възраст до 26 години и отбита военна служба. Осмокласниците са първият, наш випуск от „малки“ ученици. А това ще рече нови проблеми и отговорности. Нов педагогически подход и нова методика. Приемът за учебната година отчайва учителите. Лошият подбор е резултат на непопулярните специалности. Той се разминава с привлекателното звание „Шофьор“.
През 1965 г. се възстановява шофьорската паралелка. Всичко се връща по местата си. Имаме си и ново име. Вече сме Професионално-техническо училище по автотранспорт.
През 2007г. със Заповед № РД 14-24/25.06.2007г. на министъра на образованието и науката Даниел Вълчев Професионалната гимназия по железопътен транспорт „Иван Николов-Ведър” в гр. Русе е закрита. Учениците са преместени в Професионална гимназия по транспорт със същите специалности.
През 2013г. със Заповед № РД 14-10/ 13.02.2013г. на министъра на младежта, образованието и науката академик Стефан Воденичаров Професионална Гимназия по Химични Технологии и Биотехнологии „Проф. Димитър Баларев“ в гр. Русе е закрита. Учениците са преместени да продължат обучението си в Професионална гимназия по транспорт със същите специалности.